Сутрешният ритуал на Газа: Търсене под развалините за кукли, книги, любими хора

Ивицата Газа — В приюта на Организация на обединените нации в централната част на Газа, където пребивавам със фамилията си, двора и коридорите извън стаята ни е покрита всяка вечер с одеяла. Под тях хората търсят отбрана от студа.

През деня едни и същи хора се осмеляват да намерят всичко, което могат да донесат на гладните си фамилии – трескаво търсене на всеки предмет, който може да е оживял след бомбардировката.

Когато се причислявам към тях, виждам по какъв начин деца ровят из руините за своите кукли, младежи за учебниците си, родителите си за храна, а възрастните хора пресяват отломките за своите движимости и за изчезнали синове, дъщери и внуци.

Повече от 100 дни, откогато Израел стартира войната си против Газа, разрушението е на всички места. Израел е умъртвил повече от 24 000 души. Цялата линия Газа лежи в руини. Неговите хора, чиято независимост на придвижване е лимитирана, се препъват през разрушенията, търсейки помощ, движимости или близки, които лежат заровени под руините.

Над тях небето денем е изпълнено с плач на военни самолети, до момента в който нощта е осветена от гърмежа на детонации.

Унищожението има миризма. Вонята на изгоряла и гниеща плът от телата, лежащи под руините, е неизбежна, носейки със себе си опасности за здравето и повече контузии. Той тормози въображението, принуждавайки търсачите да го разпознаят за това, което е, последната диря от хора като нас, само че за жалост не са избягали от бомбардировките.

Кошмарът няма край

Преди няколко дни, в ден като всеки различен, до момента в който се редях на опашка за вода – не е чиста, само че е всичко, което имаме – срещнах 63-годишния Абу Руми.

Той ми описа по какъв начин е живял в жилището на сина си, преди да избяга за приюта на Организация на обединените нации. „ Живеех в жилището на Шади, единствения ми наследник “, сподели Руми. Той разказва по какъв начин синът му е живял там със брачната половинка си и двете си деца.

Руми загуби връзка с тях преди седем седмици.

„ Чух, че всички са убити “, сподели той, а обезверените му очи говореха повече от думи. „ Съпругата му Разан беше бременна в осмия месец, когато беше убита. “

„ Всички те се надяваха на бъдеще отвън Газа и чакаха войната да свърши, с цел да се измъкнат “, продължи Руми.

Той направи пауза за миг, преди да продължи: „ Сега наподобява не мога да намеря телата им. Нито един от тях.

„ Беше прекалено много. Направо се върнах в стаята, където спах с жена ми, детето и родителите ми. Чувствах гърдите си тежки. Всичко, за което можех да си помисля, беше, че в един миг ще се събудя и че всичко това ще се окаже нищо повече от призрачен сън – подобен, който има край. “

Недостиг на помощ

Помощта остава в дефицит. Медицинско лекуване, достъп до чиста вода, електричество, храна, топлота, заслон или която и да е от услугите, от които се нуждаем, с цел да останем живи, всичко това е високо.

След като фамилният ми дом беше бомбардиран сутринта на 7 декември, трябваше да останем в леглото цялостен месец, борейки се с тресчица, която продължи седмици. Докато треските продължаваха и раните ни кървяха, разполагахме с спонтанни материали за първа помощ.

Голяма част от Газа е в същото състояние.

Клиники, аптеки и медицински комплекси към момента се борят с разрухата и неналичието на здравно съоръжение, което към този момент е незадоволително за потребностите на стотиците хиляди хора, които в този момент се нуждаят от него. Повечето лечебни заведения са били бомбардирани или им е отказано главно съоръжение и по тази причина не действат.

Почти всичко, което се случва в Газа, се случва по убеждение на Израел. Тези, които са били разселени на юг, са принудени да останат на място, възпрепятствани от пътни блокади и танкове да пътуват до домовете или резиденциите си на север и в центъра на Газа. Докладите за простреляни хора, опитващи се да се приберат вкъщи, към този момент са съвсем всекидневие.

Колкото по-нататък продължаваме във войната, толкоз повече всеки ден губи своята формулировка, трансформирайки се единствено в спомагателен маркер в границите на една безкрайна бомбардировка.

Няма нищо и никой в ​​Газа с потенциала да се възвърне от тези ужаси. Трябва да се излекуваме. Това, което преживяхме, беше извънредно. Въпреки това, в очите на огромна част от света това е станало обикновено.

Имаме потребност от непрекъснато преустановяване на огъня. Имаме потребност от успокоение и време, с цел да скърбим. Трябва да знаем, че животът ни е скъп.

Докато хората нямат свободата да живеят в мир и сигурност, обещанията за краткотрайни решения няма да създадат нищо за облекчаване на потребностите на Газа. Ние сме население, изумено от повече от 100 дни война. Всичко, което желаеме, е това, което всеки различен в света желае: мир и сигурност.